Увреждането на бъбреците вследствие на диабетната микроангиопатия се нарича "диабетна нефропатия". Началото на бъбречното атрадание и неговото прогресиране в хода на захарния диабет варират силно, но обикновено бъбречно засягане се наблюдава след 10 годишна давност на заболяването.

Първоначално, болестната промяна на малките кръвоносни съдове в бъбречната кора предизвиква "изтичането" в урината на белтъци, наречени микроалбумини. Явлението се нарича микроалбуминурия и е ранен белег за диабетно-обусловено бъбречно увреждане. В резултат на увредената бъбречна функция се повишава кръвното налягане.

По-натаък бъбреците постепенно губят способността си да филтрират от кръвта токсичните продукти от обмяната на веществата и да ги отделят с урината. Това се открива най-лесно по стойностите на покачващия се серумен креатинин. Постепенно се развива бъбречна недостатъчност и неспособността на организма да елиминира вредните вещества сурината налага изкуствено пречистване на кръвта , наречено "хемодиализа".

Хемодиализата се провежда редовно след пълната загуба на функция от страна на бъбреците, Единствената алтернатива на хенодиализата е бъбречната трансплантация. Прогресирането на диабетната нефропатия може да се забави чрез добър контрол на кръвната захар и прилагане на лекарства за понижаване а кръвното налягане. Прилагането на един вид антихипертензивни лекарства (за понижаване на високото кръвно налягане) - ACE инхибитори (в България е много популярен еналаприл) има добре изразен предпазен ефект по отношение на това диабетно бъбречно увреждане.